плитък

Речник на българския език

1. плѝтък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

плѝтка, плѝтко, мн. плѝтки, прил.
1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чиния.
2. Който не прониква на голямо разстояние. Плитка оран.
3. Прен. Лишен от задълбоченост, повърхностен, незначителен. Плитки разсъждения. Плитък ум.
Плитка лъжа. — Лошо съчинена лъжа, на която никой не вярва.

Грешни изписвания (1)

  • плитак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пли-тък
непълен член плит-кия
пълен член плит-ки-ят
ж. р. плит-ка
членувано плит-ка-та
ср. р. плит-ко
членувано плит-ко-то
мн. ч. плит-ки
членувано плит-ки-те

2. плѝтък наречие (тип 188) редактиране

Значение

плѝтка, плѝтко, мн. плѝтки, прил.
1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чиния.
2. Който не прониква на голямо разстояние. Плитка оран.
3. Прен. Лишен от задълбоченост, повърхностен, незначителен. Плитки разсъждения. Плитък ум.
Плитка лъжа. — Лошо съчинена лъжа, на която никой не вярва.

Грешни изписвания (1)

  • плитак