плещи

Речник на българския език

1. плѐщи съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

и плещѝ само мн. Горната част на гърба между раменете.
Вземам/поемам на плещите си. — Наемам се с изпълнението на някаква трудна задача.
Изнасям на плещите си. — Извършвам най-трудната част от някаква работа.
Пада/сваля се/смъква се товар/воденичен камък/планина от плещите ми. — Олеква ми; чувствам облекчение.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • плеште
  • плешти
  • плеще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. пле-щи
членувано пле-щи-те

2. плещи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

плещи е производна форма на плещя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. плещи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

плещи е производна форма на плещя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. плещи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

плещи е производна форма на плещя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. плещи — повелително наклонение, ед. ч.

плещи е производна форма на плещя (повелително наклонение, ед. ч.).