плетач

Речник на българския език

плета̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. плета̀чи, м. Човек, който се занимава с плетене.

Грешни изписвания (1)

  • плитач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-тач
непълен член пле-та-ча
пълен член пле-та-чът
мн.ч. пле-та-чи
членувано пле-та-чи-те
бройна форма пле-та-чи
звателна форма пле-та-чо