плевник

Речник на българския език

плѐвник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. плѐвници, (два) плѐвника, м. Постройка, в която се съхранява плява, слама, сено и др.

Грешни изписвания (1)

  • плевнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плев-ник
непълен член плев-ни-ка
пълен член плев-ни-кът
мн.ч. плев-ни-ци
членувано плев-ни-ци-те
бройна форма плев-ни-ка
звателна форма