плановик

Речник на българския език

плановѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. плановѝци, м. Служител, който съставя планове в учреждение.

Грешни изписвания (3)

  • планувик
  • плъновик
  • плънувик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-но-вик
непълен член пла-но-ви-ка
пълен член пла-но-ви-кът
мн.ч. пла-но-ви-ци
членувано пла-но-ви-ци-те
бройна форма пла-но-ви-ци
звателна форма пла-но-ви-ко