планировчик

Речник на българския език

планировчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-ров-чик
непълен член пла-ни-ров-чи-ка
пълен член пла-ни-ров-чи-кът
мн.ч. пла-ни-ров-чи-ци
членувано пла-ни-ров-чи-ци-те
бройна форма пла-ни-ров-чи-ци
звателна форма пла-ни-ров-чи-ко