плагиат

Речник на българския език

плагиа̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. плагиа̀ти, (два) плагиа̀та, м. Издаване на чуждо произведение като свое.

Грешни изписвания (3)

  • плагеат
  • плъгеат
  • плъгиат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ги-ат
непълен член пла-ги-а-та
пълен член пла-ги-а-тът
мн.ч. пла-ги-а-ти
членувано пла-ги-а-ти-те
бройна форма пла-ги-а-ти
звателна форма пла-ги-а-те