пияч

Речник на българския език

пия̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. пия̀чи, м. Разг. Човек, който много пие; пияница. Всички пиячи се бяха събрали в кръчмата.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пеяч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-яч
непълен член пи-я-ча
пълен член пи-я-чът
мн.ч. пи-я-чи
членувано пи-я-чи-те
бройна форма пи-я-чи
звателна форма пи-я-чо

Връзки