пилчар

Речник на българския език

пилча̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пилча̀рят, пилча̀ря, мн. пилча̀ри, (два) пилча̀ря, м. Порода ловно куче за преследване на птици.

Грешни изписвания (1)

  • пелчар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пил-чар
непълен член пил-ча-ря
пълен член пил-ча-рят
мн.ч. пил-ча-ри
членувано пил-ча-ри-те
бройна форма пил-ча-ри
звателна форма пил-ча-рю