пеш

Речник на българския език

1. пеш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

и пеша̀ нареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. Близо е, ще отидем пеш дотам.



пѐшът, пѐша, мн. пѐшове, (два) пѐша, м. Разг. Долен край на връхна дреха.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пеш
непълен член пе-ша
пълен член пе-шът
мн.ч. пе-шо-ве
членувано пе-шо-ве-те
бройна форма пе-ша
звателна форма

2. пеш наречие (тип 188) редактиране

Значение

и пеша̀ нареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. Близо е, ще отидем пеш дотам.



пѐшът, пѐша, мн. пѐшове, (два) пѐша, м. Разг. Долен край на връхна дреха.