печатар

Речник на българския език

печата̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

печата̀рят, печата̀ря, мн. печата̀ри, м. Работник в печатница; полиграфски работник.

Грешни изписвания (3)

  • печътар
  • пичатар
  • пичътар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ча-тар
непълен член пе-ча-та-ря
пълен член пе-ча-та-рят
мн.ч. пе-ча-та-ри
членувано пе-ча-та-ри-те
бройна форма пе-ча-та-ри
звателна форма пе-ча-та-рю