петък

Речник на българския език

пѐтък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пѐтъци, (два) пѐтъка м. Денят след четвъртък и преди събота.
прил. пѐтъчен, пѐтъчна, пѐтъчно, мн. пѐтъчни. Петъчна програма.
От петък до събота. — Много кратко.
Черен петък. — Лош, тежък ден.

Грешни изписвания (1)

  • петак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-тък
непълен член пе-тъ-ка
пълен член пе-тъ-кът
мн.ч. пе-тъ-ци
членувано пе-тъ-ци-те
бройна форма пе-тъ-ка
звателна форма