петостенник

Речник на българския език

петостѐнник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. петостѐнници, (два) петостѐнника, м. Геометрическа фигура, която има пет стени.

Грешни изписвания (15)

  • петостенек
  • петостеник
  • петостеннек
  • петустенек
  • петустеник
  • петустеннек
  • петустенник
  • питостенек
  • питостеник
  • питостеннек
  • питостенник
  • питустенек
  • питустеник
  • питустеннек
  • питустенник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-тос-тен-ник
непълен член пе-тос-тен-ни-ка
пълен член пе-тос-тен-ни-кът
мн.ч. пе-тос-тен-ни-ци
членувано пе-тос-тен-ни-ци-те
бройна форма пе-тос-тен-ни-ка
звателна форма