петак

Речник на българския език

пета̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пета̀ци, (два) пета̀ка, м. Остар. Стара медна или никелова монета с малка стойност.
До петак. — Докрай, напълно.
Не давам ни петак. — Не се интересувам, безразличен съм.
Нямам пукнат петак. — Нямам никакви средства.
Не струва пукнат петак. — Не струва нищо, няма стойност.

Грешни изписвания (1)

  • питак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-так
непълен член пе-та-ка
пълен член пе-та-кът
мн.ч. пе-та-ци
членувано пе-та-ци-те
бройна форма пе-та-ка
звателна форма