пет

Речник на българския език

1. пет числително редно име (тип 134) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч.
м.р., ед.ч., непълен член
м.р., ед.ч., пълен член
ж.р., ед.ч.
ж.р., ед.ч., членувано
ср.р., ед.ч.
ср.р., ед.ч., членувано
мн.ч.
мн.ч., членувано
бройна форма
м.р., мн.ч. пет
м.р., мн.ч., членувано пет-те
ж.р., мн.ч. пет
ж.р., мн.ч., членувано пет-те
ср.р., мн.ч. пет
ср.р., мн.ч., членувано пет-те
мъжколична форма пе-ти-ма
мъжколична форма, членувано пе-ти-ма-та
приблизителен брой
приблизителен брой, членувано

2. Пет географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение