пестник

Речник на българския език

пестнѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пестнѝци, (два) пестнѝка, м. Длан със свити към нея пръсти за нанасяне на удар; юмрук.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • песник
  • писник
  • пистник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пес-т-ник
непълен член пес-т-ни-ка
пълен член пес-т-ни-кът
мн.ч. пес-т-ни-ци
членувано пес-т-ни-ци-те
бройна форма пес-т-ни-ка
звателна форма