пес

Речник на българския език

пес — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пѐсът, пѐса, мн. пѐсове, (два) пѐса, м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес?
прил. пѐси, пѐся, пѐсе, мн. пѐси.
• Песи син. — Негодник, нехранимайко.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пес
непълен член пе-са
пълен член пе-сът
мн.ч. пе-со-ве
членувано пе-со-ве-те
бройна форма пе-са
звателна форма —

Връзки