пер

Речник на българския език

пер съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пѐрът, пѐра, мн. пѐрове, м.
1. ист. Благородническа титла във Франция и Англия през средновековието.
2. Член на камарата на лордовете в Англия.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер
непълен член пе-ра
пълен член пе-рът
мн.ч. пе-ро-ве
членувано пе-ро-ве-те
бройна форма пе-ра
звателна форма