пепелник

Речник на българския език

пепелнѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пепелнѝци, (два) пепелнѝка, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника.

Грешни изписвания (3)

  • пепилник
  • пипелник
  • пипилник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-пел-ник
непълен член пе-пел-ни-ка
пълен член пе-пел-ни-кът
мн.ч. пе-пел-ни-ци
членувано пе-пел-ни-ци-те
бройна форма пе-пел-ни-ка
звателна форма