пат

Речник на българския език

пат съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

па̀тът, па̀та, мн. па̀тове, (два) па̀та, м.
1. Положение при игра на шах, когато е невъзможен следващ ход и играта в този случай не печели никой.
2. Прен. Затруднено, безизходно положение.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат
непълен член па-та
пълен член па-тът
мн.ч. па-то-ве
членувано па-то-ве-те
бройна форма па-та
звателна форма