паст

Речник на българския език

паст съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пастта̀, само ед., ж.
1. Устна кухина на животно. Змеят отвори огромната си паст.
2. Прен. Голям, широк отвор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. паст
членувано паст-та
мн.ч. пас-ти
членувано пас-ти-те
звателна форма