партокрация

Речник на българския език

партокрация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

<i title="политически">полит._ Псевдодемократичен политически строй, при който цялата политическа и законодателна власт, изпълнителните органи и стопанското управление принадлежат и се подчиняват на една партия, която твърди, че се ползва с подкрепата на целия народ. Тесен кръг партийна бюрокрация, съсредоточила в ръцете си властта както вътре в самата партия, така и в цялата страна.

Грешни изписвания (1)

  • партокрациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ток-ра-ция
членувано пар-ток-ра-ци-я-та
мн.ч. пар-ток-ра-ции
членувано пар-ток-ра-ци-и-те
звателна форма