партньор

Речник на българския език

партньо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. партньо̀ри, м.
1. Човек, който взема участие в игра заедно с друг. Трябва ми партньор за танца.
2. Човек, който участва в някакви действия или дейност с друг. Брачен партньор.
Спаринг партньор. — Противник по време на тренировки (преди всичко в бокса).

Грешни изписвания (1)

  • пъртньор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-т-ньор
непълен член пар-т-ньо-ра
пълен член пар-т-ньо-рът
мн.ч. пар-т-ньо-ри
членувано пар-т-ньо-ри-те
бройна форма пар-т-ньо-ри
звателна форма пар-т-ньо-ре