парапсихология

Речник на българския език

па̀рапсихоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Наука изучаваща необичайните (паранормалните) явления (телекинеза, телепатия и др. ), които не могат да бъдат обяснени с поднатите не природни закони.

Грешни изписвания (47)

  • парапсихологиъ
  • парапсехологеа
  • парапсехологеъ
  • парапсехологея
  • парапсехологиа
  • парапсехологиъ
  • парапсехология
  • парапсехулогеа
  • парапсехулогеъ
  • парапсехулогея
  • парапсехулогиа
  • парапсехулогиъ
  • парапсехулогия
  • парапсихологеа
  • парапсихологеъ
  • парапсихологея
  • парапсихологиа
  • парапсихулогеа
  • парапсихулогеъ
  • парапсихулогея
  • парапсихулогиа
  • парапсихулогиъ
  • парапсихулогия
  • паръпсехологеа
  • паръпсехологеъ
  • паръпсехологея
  • паръпсехологиа
  • паръпсехологиъ
  • паръпсехология
  • паръпсехулогеа
  • паръпсехулогеъ
  • паръпсехулогея
  • паръпсехулогиа
  • паръпсехулогиъ
  • паръпсехулогия
  • паръпсихологеа
  • паръпсихологеъ
  • паръпсихологея
  • паръпсихологиа
  • паръпсихологиъ
  • паръпсихология
  • паръпсихулогеа
  • паръпсихулогеъ
  • паръпсихулогея
  • паръпсихулогиа
  • паръпсихулогиъ
  • паръпсихулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-рап-си-хо-ло-гия
членувано па-рап-си-хо-ло-ги-я-та
мн.ч. па-рап-си-хо-ло-гии
членувано па-рап-си-хо-ло-ги-и-те
звателна форма