параплегия

Речник на българския език

параплѐгия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Парализа на двата долни или на двата горни крайника.

Грешни изписвания (23)

  • параплегиъ
  • параплегеа
  • параплегеъ
  • параплегея
  • параплегиа
  • паръплегеа
  • паръплегеъ
  • паръплегея
  • паръплегиа
  • паръплегиъ
  • паръплегия
  • пъраплегеа
  • пъраплегеъ
  • пъраплегея
  • пъраплегиа
  • пъраплегиъ
  • пъраплегия
  • пъръплегеа
  • пъръплегеъ
  • пъръплегея
  • пъръплегиа
  • пъръплегиъ
  • пъръплегия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-рап-ле-гия
членувано па-рап-ле-ги-я-та
мн.ч. па-рап-ле-гии
членувано па-рап-ле-ги-и-те
звателна форма