парамедик

Речник на българския език

парамедик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-ме-дик
непълен член па-ра-ме-ди-ка
пълен член па-ра-ме-ди-кът
мн.ч. па-ра-ме-ди-ци
членувано па-ра-ме-ди-ци-те
бройна форма па-ра-ме-ди-ци
звателна форма па-ра-ме-ди-ко