пантеизъм

Речник на българския език

пантеѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Философско учение, което отъждествява бога с природата.
2. Обожествяване на природата.

Грешни изписвания (7)

  • пантеизам
  • пантиизам
  • пантиизъм
  • пънтеизам
  • пънтеизъм
  • пънтиизам
  • пънтиизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-те-и-зъм
непълен член пан-те-из-ма
пълен член пан-те-из-мът
мн.ч. пан-те-из-ми
членувано пан-те-из-ми-те
бройна форма пан-те-и-зъ-ма
звателна форма