пансионер

Речник на българския език

пансионѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. пансионѐри, м. Човек, който живее в пансион.

Грешни изписвания (7)

  • пансеонер
  • пансеунер
  • пансиунер
  • пънсеонер
  • пънсеунер
  • пънсионер
  • пънсиунер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-си-о-нер
непълен член пан-си-о-не-ра
пълен член пан-си-о-не-рът
мн.ч. пан-си-о-не-ри
членувано пан-си-о-не-ри-те
бройна форма пан-си-о-не-ри
звателна форма пан-си-о-не-ре