пандемия

Речник на българския език

пандѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пандѐмии, ж. Епидемия, която се разпространява сред цялото население.

Грешни изписвания (11)

  • пандемеа
  • пандемеъ
  • пандемея
  • пандемиа
  • пандемиъ
  • пъндемеа
  • пъндемеъ
  • пъндемея
  • пъндемиа
  • пъндемиъ
  • пъндемия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-де-мия
членувано пан-де-ми-я-та
мн.ч. пан-де-мии
членувано пан-де-ми-и-те
звателна форма