панацея

Речник на българския език

панацѐя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Лекарство, което лекува всички заболявания.

Грешни изписвания (7)

  • панацеъ
  • панъцеъ
  • панъцея
  • пънацеъ
  • пънацея
  • пънъцеъ
  • пънъцея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-на-цея
членувано па-на-це-я-та
мн.ч. па-на-цеи
членувано па-на-це-и-те
звателна форма