палпация

Речник на българския език

палпа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Опипване — метод на физикално изследване, който се основава на тактилното чувство при допир със структурите на човешкото тяло. Извършва се с дланта на ръката и с върха на пръстите. Получава се информация за формата, повърхността, консистенцията, подвижността на изследваната структура, за наличието на болезненост, на пулсации и др.

Грешни изписвания (11)

  • палпациъ
  • палпацеа
  • палпацеъ
  • палпацея
  • палпациа
  • пълпацеа
  • пълпацеъ
  • пълпацея
  • пълпациа
  • пълпациъ
  • пълпация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пал-па-ция
членувано пал-па-ци-я-та
мн.ч. пал-па-ции
членувано пал-па-ци-и-те
звателна форма