пай

Речник на българския език

1. пай съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

па̀ят, па̀я, мн. па̀еве и па̀йове, (два) па̀я, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. Давам своя пай за общото дело.
Лъвски пай. — Най-голям дял.



па̀ят, па̀я, мн. па̀еве и па̀йове, (два) па̀я, м. Сладкиш, приготвен от маслено тесто и плодове. Кайсиев пай.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пай
непълен член пая
пълен член па-ят
мн.ч. па-е-ве
членувано па-е-ве-те
бройна форма пая
звателна форма

2. пай съществително име, мъжки род (тип 28a) редактиране

Значение

па̀ят, па̀я, мн. па̀еве и па̀йове, (два) па̀я, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. Давам своя пай за общото дело.
Лъвски пай. — Най-голям дял.



па̀ят, па̀я, мн. па̀еве и па̀йове, (два) па̀я, м. Сладкиш, приготвен от маслено тесто и плодове. Кайсиев пай.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пай
непълен член пая
пълен член па-ят
мн.ч. па-йо-ве
членувано па-йо-ве-те
бройна форма пая
звателна форма