пад

Речник на българския език

1. пад — съществително име, мъжки род (тип 1)

Значение

па̀дът, па̀да, мн. па̀дове, (два) па̀да, м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода.

Грешни изписвания (1)

пат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		пад
	непълен член	па-да
	пълен член	па-дът
мн.ч.		па-до-ве
мн.ч.	членувано	па-до-ве-те
бройна форма		па-да
звателна форма		—

2. Пад — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (2)

пат
Пат

Връзки

Вход