оченце

Речник на българския език

оченце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очен-це
членувано очен-це-то
мн.ч. очен-ца
членувано очен-ца-та