оцетец

Речник на българския език

оцетец съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оце-тец
непълен член оце-те-ца
пълен член оце-те-цът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма