оценител

Речник на българския език

оценѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

оценѝтелят, оценѝтеля, мн. оценѝтели, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка.

Грешни изписвания (7)

  • оценитил
  • оцинител
  • оцинитил
  • уценител
  • уценитил
  • уцинител
  • уцинитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оце-ни-тел
непълен член оце-ни-те-ля
пълен член оце-ни-те-лят
мн.ч. оце-ни-те-ли
членувано оце-ни-те-ли-те
бройна форма оце-ни-те-ли
звателна форма оце-ни-те-лю