офицер

Речник на българския език

офицѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. офицѐри, м.
1. Военнослужещ от командния състав на армията, полицията или противопожарната охрана.
2. Фигура при играта шахмат.
прил. офицѐрски, офицѐрска, офицѐрско, мн. офицѐрски (в 1 знач.). Офицерски стол.

Грешни изписвания (3)

  • офецер
  • уфецер
  • уфицер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офи-цер
непълен член офи-це-ра
пълен член офи-це-рът
мн.ч. офи-це-ри
членувано офи-це-ри-те
бройна форма офи-це-ри
звателна форма офи-це-ре