отрица̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
отрица̀телят, отрица̀теля, мн. отрица̀тели, м. Остар. Човек, който отрича всичко; скептик.
Грешни изписвания (7)
- отрецател
- отрецатил
- отрицатил
- утрецател
- утрецатил
- утрицател
- утрицатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-ри-ца-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | от-ри-ца-те-ля | |
| пълен член | от-ри-ца-те-лят | |
| мн.ч. | от-ри-ца-те-ли | |
| членувано | от-ри-ца-те-ли-те | |
| бройна форма | от-ри-ца-те-ли | |
| звателна форма | от-ри-ца-те-лю | |