отпуска̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
отпуска̀рят, отпуска̀ря, мн. отпуска̀ри, м.
1. Разг. Човек, който се намира в отпуска.
2. Войник, който е в отпуска.
прил. отпуска̀рски, отпуска̀рска, отпуска̀рско, мн. отпуска̀рски.
1. Разг. Човек, който се намира в отпуска.
2. Войник, който е в отпуска.
прил. отпуска̀рски, отпуска̀рска, отпуска̀рско, мн. отпуска̀рски.
Грешни изписвания (3)
- отпоскар
- утпоскар
- утпускар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-пус-кар | |
|---|---|---|
| непълен член | от-пус-ка-ря | |
| пълен член | от-пус-ка-рят | |
| мн.ч. | от-пус-ка-ри | |
| членувано | от-пус-ка-ри-те | |
| бройна форма | от-пус-ка-ри | |
| звателна форма | от-пус-ка-рю | |