отпадък

Речник на българския език

отпа̀дък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. отпа̀дъци, (два) отпа̀дъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци.

Грешни изписвания (3)

  • отпадак
  • утпадак
  • утпадък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-па-дък
непълен член от-па-дъ-ка
пълен член от-па-дъ-кът
мн.ч. от-па-дъ-ци
членувано от-па-дъ-ци-те
бройна форма от-па-дъ-ка
звателна форма