откачалник

Речник на българския език

откачалник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ка-чал-ник
непълен член от-ка-чал-ни-ка
пълен член от-ка-чал-ни-кът
мн.ч. от-ка-чал-ни-ци
членувано от-ка-чал-ни-ци-те
бройна форма от-ка-чал-ни-ци
звателна форма от-ка-чал-ни-ко