отвратителност

Речник на българския език

отвратѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • отвратителнуст
  • отвратитилност
  • отвратитилнуст
  • отврътителност
  • отврътителнуст
  • отврътитилност
  • отврътитилнуст
  • утвратителност
  • утвратителнуст
  • утвратитилност
  • утвратитилнуст
  • утврътителност
  • утврътителнуст
  • утврътитилност
  • утврътитилнуст
  • отвратителнос
  • отвратителнус
  • отвратитилнос
  • отвратитилнус
  • отврътителнос
  • отврътителнус
  • отврътитилнос
  • отврътитилнус
  • утвратителнос
  • утвратителнус
  • утвратитилнос
  • утвратитилнус
  • утврътителнос
  • утврътителнус
  • утврътитилнос
  • утврътитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-в-ра-ти-тел-ност
членувано от-в-ра-ти-тел-ност-та
мн.ч. от-в-ра-ти-тел-нос-ти
членувано от-в-ра-ти-тел-нос-ти-те
звателна форма