остриенце

Речник на българския език

остриенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-ри-ен-це
членувано ос-т-ри-ен-це-то
мн.ч. ос-т-ри-ен-ца
членувано ос-т-ри-ен-ца-та