оскърбител

Речник на българския език

оскърбѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

оскърбѝтелят, оскърбѝтеля, мн. оскърбѝтели, м. Човек, който оскърбява другите.

Грешни изписвания (7)

  • оскарбител
  • оскарбитил
  • оскърбитил
  • ускарбител
  • ускарбитил
  • ускърбител
  • ускърбитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-кър-би-тел
непълен член ос-кър-би-те-ля
пълен член ос-кър-би-те-лят
мн.ч. ос-кър-би-те-ли
членувано ос-кър-би-те-ли-те
бройна форма ос-кър-би-те-ли
звателна форма ос-кър-би-те-лю