осезател

Речник на българския език

осезател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осе-за-тел
непълен член осе-за-те-ля
пълен член осе-за-те-лят
мн.ч. осе-за-те-ли
членувано осе-за-те-ли-те
бройна форма осе-за-те-ля
звателна форма