освирепялост

Речник на българския език

освирепялост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • освирепълост
  • освирепялос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ви-ре-пя-лост
членувано ос-ви-ре-пя-лост-та
мн.ч. ос-ви-ре-пя-лос-ти
членувано ос-ви-ре-пя-лос-ти-те
звателна форма