ортоцентър

Речник на българския език

ортоцентър съществително име, мъжки род (тип 9a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-то-цен-тър
непълен член ор-то-цен-тъ-ра
пълен член ор-то-цен-тъ-рът
мн.ч. ор-то-цен-т-ро-ве
членувано ор-то-цен-т-ро-ве-те
бройна форма ор-то-цен-тъ-ра
звателна форма