ортопедия

Речник на българския език

ортопѐдия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с профилактика и лечение на деформации в костната система и на крайниците.
2. Отделение в болнично заведение, в което се лекуват деформации в крайниците.
прил. ортопедѝчен, ортопедѝчна, ортопедѝчно, мн. ортопедѝчни. Ортопедични обувки.
прил. ортопедѝчески, ортопедѝческа, ортопедѝческо, мн. ортопедѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • ортопедеа
  • ортопедеъ
  • ортопедея
  • ортопедиа
  • ортопедиъ
  • ортупедеа
  • ортупедеъ
  • ортупедея
  • ортупедиа
  • ортупедиъ
  • ортупедия
  • уртопедеа
  • уртопедеъ
  • уртопедея
  • уртопедиа
  • уртопедиъ
  • уртопедия
  • уртупедеа
  • уртупедеъ
  • уртупедея
  • уртупедиа
  • уртупедиъ
  • уртупедия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-то-пе-дия
членувано ор-то-пе-ди-я-та
мн.ч. ор-то-пе-дии
членувано ор-то-пе-ди-и-те
звателна форма