ортодонт

Речник на българския език

ортодонт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-то-донт
непълен член ор-то-дон-та
пълен член ор-то-дон-тът
мн.ч. ор-то-дон-ти
членувано ор-то-дон-ти-те
бройна форма ор-то-дон-ти
звателна форма ор-то-дон-те