ортаклък

Речник на българския език

ортаклъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

съдружие

Грешни изписвания (3)

  • ортъклък
  • уртаклък
  • уртъклък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-так-лък
непълен член ор-так-лъ-ка
пълен член ор-так-лъ-кът
мн.ч. ор-так-лъ-ци
членувано ор-так-лъ-ци-те
бройна форма ор-так-лъ-ка
звателна форма